НЕИЗМЕННО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗМЀННО. Нареч. от неизменен; неизменимо, неизбежно, винаги. Неизменно и редовно, както и по-рано, те изпълняват службата си. Й. Йовков, Разк. I, 100. Роденият по-късно помни! Помни най-напред по силата на онова чудо — паметта. Помни по силата на дълга. По силата на вечния закон, че животът неизменно продължава. С. Северняк, ИРЕ, 329. Всяка сутрин, когато девойката минаваше с параходчето, аз неизменно я чаках на спирката. Б. Райнов, ДВ, 52. Все едно дали прасетата преспива

ха в двора,.., щом настъпваше време за разливане на чорбата, те неизменно се явяваха и лакомо се наяждаха. Н. Хайтов, ПГ, 66-67. Всяка нощ насъне неизменно/ идеш и оставаш до зори. Ел. Багряна, ВС, 68.