НЕИЗМЕНЯЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗМЕНЯ̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не се изменя, променя; неизменен, неизменим, непроменим, непроменяем. Той [човекът] подига индустрията, той обработва земята,.., обяснява дружествените закони, историческите, световните и др.. Тези закони са намират пред очите ни у самата природа, те са вечни и неизменяеми. У, 1871, бр. 14, 212. Мохамеданският закон е основан изключително на корана и е следователно неизменяем. НБ, 1876, бр. 14, 53. За да са храни нашето тяло от чиста и редовна кръвообращающа кръв, нужно е тя всякога да има една неизменяема температура. Лет., 1876, 102. Тя се отправя с госпожа си във Версал и в целия си живот ѝ служи ревностно, с неизменяемо постоянство, кое не ослабява ни на едно мъгновение. С. Радулов, ГМП (превод), 186.

◊ Неизменяема величина. Мат. Величина, която остава постоянна, без промяна. Неизменяема част на речта; неизменяема дума. Езикозн. Част на речта или дума, която няма способност за формално (морфологическо) изразяване на граматическите категории, поради което няма граматически форми. Всичките части на речта, по външний си граматически вид, ся делят на изменяеми и неизменяеми. С. Радулов, НГ, 26. Деепричастието, като наречие, е дума неизменяема. С. Радулов, НГ, 88.