НЕИЗМЀРНО

НЕИЗМЀРНО. Поет. Нареч. от неизмерен; неизмеримо, безмерно. Господин Величков като поет за пръв път ме заинтересува с "Цариградските сонети", които въпреки тромавата си форма,.., стоят неизмерно по-високо от фалшиво възхваляваните гладки стихоплетения на господин Вазова. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 330.

Списък на думите по буква