НЕИЗПЕЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗПЀЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е изпечен; суров, неопечен. Мечо бяга, бяга. Едва в гората се поспря.. Но нали беше мокър, кога цопна в сандъка, щом задряма, позасъхна. Заприлича на тесто, на голям хляб неизпечен. Ем. Станев, ГЧ, 24. Неизпечени чушки. Неизпечено месо. // Който не е изпечен, колкото е нужно, колкото трябва, недопечен, недоизпечен, недоопечен, неопечен. Дядо веднъж донесе някаква ръж от планината и я смляхме на брашно. Нали гладясали, налапахме се, още неизпечен добре хляба. И един по един взехме да падаме като мъртви на пода. Кр. Григоров, Н, 200.

2. Който не е изработен, пригоден за употреба чрез печене; непечен. Неизпечени тухли. Неизпечена керамика.