НЕИЗПРАВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗПРА̀ВНОСТ, -тта̀, ж. Отвл. същ. от неизправен. 1. Обикн. мн. Състояние на машина, механизъм, уред и под., при което той не може да работи, функционира нормално, добре; повреда, дефект. — Минутка, докторе. Нека първо аз да задавам въпроси. Да сте забелязали някоя неизправност? Протей [роботът] държеше ли се нормално? Св. Златаров, ВФ, 329. Малката къща е отчасти наводнена през нощта .. Няколко часа по-късно началникът ни съобщава, че неизправностите са прекратени. К, 1963, кн. 9, 30. Най-често срещаните неизправности в автомобила са в управлението, спирачната система и осветлението. △ Неизправност на тъкачния стан.

2. Разг. Нередност, нередовност. Все души [фелдфебелът] нещо около мене, все слухти, все търси да ме улови в някаква неизправност и да доложи на началството. П. Незнакомов, БЧ, 106. — Такаа! — отсича старшията и дръпва важно дългия си мустак. — Легитимацията в неизправност, значи, глоба... Г. Караславов, Избр. съч. II, 239. Асен го обвинява: — Подозираше всички нас, а сам си бил с нередовна [трамвайна] карта! Никифор не може да мръдне, хванат на местопрестъплението. — Една неизправност води друга, по-голяма! — му припомня водачът, биейки го с неговите камъни по неговата глава. Бл. Димитрова, Лав., 254.