НЕИЗПРАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗПРА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За дреха и под. — който не е изпран, пран, опран; неопран, непран. Неизпрани дрехи. Неизпрани чаршафи.

2. Обикн. като сказ. опред. За човек — на който дрехите не са изпрани; неопран, непран. Скита безпаричен и гладен, неизпран и мръсен като бездомно куче.