НЕИЗПЪ̀ЛНЕН

НЕИЗПЪ̀ЛНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е изпълнен, извършен, осъществен, реализиран. Исках да мълчи, а аз да гледам през стъклото, да си повтарям на ум: .., как ще питам къде живее Боян, как ще му се извиня за неизпълненото обещание на новогодишната вечер. Л. Александрова, ИЕЩ, 157. Тя вътрешно се ядосваше за неизпълнените народни обичаи,.., неразумно пренебрегнати от гражданите. Ст. Чилингиров, РК, 205. Неизпълнен план. Неизпълнена заповед.

2. За желание, мисъл, мечта — който не е станал, не се е осъществил, не се е сбъднал. Денем и нощем сама, с празна душа и хиляди неизпълнени желания,.. Без другар в обществото, без мъж в спалнята. В тази самотия изникна туй блаженство или зло. Г. Стаматов, Разк. II, 30. Там нечут заглъхва стон последен,/ на копнежа неизпълнен стона. П.П. Славейков, Събр. съч. IV, 198.

Списък на думите по буква