НЕИЗПЯТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗПЯ̀Т, -а, -о, мн. неизпѐти, прил. Поет. За песен и под. — който не е изпят; неизпян. А ти, прекрасна Полихимния,/ скръбта си тежка утеши,/ и неизпетите ми химни/ в сърцето на света сложи! Т. Траянов, П, 142. Край някой дънер стар, дебелокорест/ далече в глъхналите планини/ със песни неизпети той ще падне — / наместо него кой ще ги изпей? Бл. Димитрова, Л, 176.