НЕИЗРАБОТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗРАБО̀ТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За работа, дейност и под. — който не е направен, извършен в необходимото количество и качество; несвършен. Неизработена норма.

2. Остар. Необработен. Истите гальони, които донасят неизработените, суровите стоки, разнасят изработените по всите страни на света. БО, 1874, бр. 3, 12. Един диамант неизработен, но добър за работение, чини от 50 до 100 франка. Ч, 1870, бр. 5, 158.