НЕИЗРАВНЀН

НЕИЗРАВНЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е изравнен, изгладен и има неравности. Колкото по-неизравнена е тази повърхнина, толкова по-голямо е изпарението на влагата от самата почва и толкова по-малко влагата ще остане за самите растения, които ние отглеждаме. Пр, 1952, кн. 5, 53.

2. Който не е равен, еднакъв с друг; различен. Плодовете са неизравнени по големина. П. Маринов, ССБ, 159.

3. За гроб — на който не е извършен ритуала равняване, изравняване, който според православната религия се извършва на четиридесетия ден от смъртта. На годишнината от смъртта на поета вече една цяла тълпа отслужват панахида на неизравнения му гроб и инициаторът на тоя помен се осмели да каже нечути дотогава и неразбрани досега думи. П.П. Славейков, Събр. съч. IV, 130. По напречна алея вляво,.., те стигат до един старинен саркофаг от бял камък. Току до него — пред неизравнен още гроб — се тъмнее неподвижната фигура на висок, прегърбен мъж. М. Кремен, РЯ, 341.

Списък на думите по буква