НЕИЗРАЗЍМ

НЕИЗРАЗЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. Който не може да бъде доловен, разбран достатъчно ясно, да получи определен израз. Настръхналите му нерви болезнено възприемаха всеки звук, сякаш беше се пренесъл в някакъв мистериозен свят, в който се откриваше неизразимата тайна на всяко нещо. Ем. Станев, ИК III и IV, 293. — Днеска хората искат нещо по-възвишено,.., неуловимо и неизразимо... — прошепна Костадина за оправдание. Ст. Даскалов, ЕС, 327. // Който не може да се изкаже, разкаже, опише с думи. Тъмните му очи блеснаха с необикновена нежност и в откритостта на неговия поглед Христина пак долови същото неизразимо с думи внушение. Ем. Станев, ИК I и II, 456. Сега гледаше някак уплашено Милена и вярваше, че тя се моли от страх пред нещо голямо, много зло и неизразимо с думи. И страхът неусетно го облада. А. Христофоров, А, 114. "В природата има нещо, което е неизразимо с думи — човек трябва сам да го подслуша от нея." А. Илиев, БР, 1930-1931, кн. 3, 100.

2. Обикн. за чувство, мисъл, усещане и под. — който е много силен и не може да се опише, изкаже с думи; неизказан, неописуем, неимоверен, невероятен, изключителен. Тя го завари в горната стая, че се превиваше и

тръшкаше на земята от неизразими страдания. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 24. Когато отпечатах тоя малък избор стихотворения на баща си,.., мене ме обзе неизразима тъга. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 57. Особено посещавани бяха литературните беседи на Антон Страшимиров .. и малко по-късно — научно-популярните и литературните сказки на Асен Златаров, които носеха неизразимо очарование .. за младежта. К. Константинов, ППГ, 355. — Нефт!... Нефт!... — викаха с неизразима радост сондьорите. П. Славински, МСК, 106. Поиска да се отмести, но разбра с неизразим страх, че му липсват сили да се помръдне от прага. Кр. Велков, СБ, 52.

Списък на думите по буква