НЕИЗРАЗЍМО

НЕИЗРАЗЍМО нареч. Поет. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или състояние, изразено с думата, към която се отнася; извънредно, извънредно много, изключително, неизказано, неописуемо, неимоверно, невероятно. После той беше станал неизразимо дързък, дързък до безумство. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 130. Изведнъж, до самото ѝ ухо се чу някакъв тих странен звук, нещо като че запя и заплака неизразимо нежно и задушевно, заглъхна и замина. Й. Йовков, ЧКГ, 210. Душата ми се пълнеше с нещо топло, приятно, неизразимо хубаво и се топеше като деня в нежността на тихата лятна вечер. Елин Пелин, Съч. II, 60. — Ех, приятелю, как страдам... Как неизразимо страдам. Б. Шивачев, ПЮА, 195. Бленувам те, неизразимо драга,/ на близката интимност в топлите лъчи. Д. Бояджиев, С, 28.

Списък на думите по буква