НЕИЗРЕЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕИЗРЀЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За думи, реч — който не е изречен, произнесен, казан; неизказан, неказан, неизговорен, непроизнесен. Той я гледаше все такава,..; с лице пламнало,.., с алени като мерджан устни, на които се бяха спрели някакви думи прощални, сладки и неизречени. Ив. Вазов, Съч. VII, 124. Петко дири първо очите на Вълча Тумбаров,.. в тях се е застояло безмълвие, но войводата знае неизречените думи. Ст. Сивриев, ПВ, 160. Майсторът гледаше тъмните ѝ, придръпнати леко нагоре очи,.. и в душата му лягаше стаена мъка за отминало щастие, за неизречени думи, за несбъднати дни. П. Константинов, ПИГ, 142. — Мислех, че ме съжалявате. А така имах нужда от съчувствие, от приятелство, от... След тази неизречена дума не можеше и не биваше да се говори. Л. Дилов, ПБД, 160.
2. За мисъл, чувство, настроение и под. — който не е изразен, изказан с думи; неказан, неизказан, неизразен. Тъмните сенки под очите му издават обаче и други неказани думи, неизречени мисли и те са такива, че дори на хаджи Йеронима не смее да ги повери. Н. Хайтов, ШГ, 151. Нима царят забрави, че той умее да щади милозливото му сърце и да изпълнява неизречените му заповеди. М. Смилова, ДСВ, 282-283. Тъмният ѝ поглед сякаш искаше да каже много неща, но всичко оставаше неизречено и това усилваше още повече нежния смут в душата на Кара Танас. П. Константинов, ПИГ, 193. — Пред мене светна горестната орис на царството .. И провидях през пламъци неизречени тайни. Н. Райнов, ВДБ, 86. В детински непорочното съзнание на баба, дядо, майка, татко живееше само родното, близкото, братското. За тях неизречена аксиома беше, че без род и роднинство няма родина. Т. Жечев, БВ, 6.
3. Като същ. неизреченото ср. Мисъл, чув‑
ство, настроение и под., което остава премълчано, скрито; неизказаното. С такива думи започна девойката, но неизреченото беше много повече и Борис го виждаше по лицето ѝ, в очите ѝ, както бяха премрежени от бистра влага. Д. Талев, ГЧ, 320. Изпълнявах не само онова, което [учителят] ме помолеше с думи, ами и неизреченото. Ст. Даскалов, БП, 22.