НЕИЗСЪХНАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗСЪ̀ХНАЛ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За нещо мокро, влажно — който не е изсъхнал, който има още влага. Окумила глава, съвсем стопена напоследък, тя въздишаше често и по зачервените ѝ от плач очи имаше неизсъхнали сълзи. Ст. Марков, ДБ, 284. През роклята ми, неизсъхнала още, преминава студенина. Л. Александрова, ИЕЩ, 330. В огнището ми/ първият огън задими,/ и запращят/ неизсъхналите още, сурови дърва. Ел. Багряна, СЧ, 81.

2. За растение, цвете и под. — който не е изсъхнал, който е още свеж. Неизсъхнали хризантеми.