НЕИЗТОЩЍМ

НЕИЗТОЩЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който не се изтощава, уморява; неуморим. Тоя старик, мислех си аз, е неизтощим ентусиаст. М. Марчевски, ТС, 126. Вазов, близък със Стоянов главно от туристическите си излети, гдето е имал възможност да слуша пикантните му анекдоти и песните му, ни го рисува като неизтощим шегобиец, способен "да изпълни с една атмосфера от веселост и една тъмница". М. Арнаудов. БКД, 56-57.

2. Обикн. за чувство, настроение, сили, енергия — който не се изчерпва, не секва; неизчерпаем. Обграждаше го [бабата] с неизтощима майчина любов. Д. Вълев, Ж, 108. Преподавателската дейност на проф. Балан всякога е била съчетана с неуморна научноизследователска работа. Неговият живот е пример на всекидневна, непрекъсната, неизтощима любов към системния творчески труд. П. Динеков, С, 1952, кн. 11,168. Хайне е влиял върху Славейкова и със своя хумор. Неизтощимата духовитост и остроумие,.. не са чужди и за нашия поет. М. Николов, БР, 1930-1931, кн. 5, 232. Пленяваше ме неговият ведър поглед върху света,.., неговият неизтощим хумор — изобщо изкуството да разказва, което той владееше до съвършенство. Н. Лилиев, Сб??СЕП, 205.

Списък на думите по буква