НЕИЗТОЩИМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗТОЩЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неизтощим. Да си първи дипломат на Съветите, да носиш огромна отговорност и да живееш в постоянно напрежение, .. — в такова положение запазването на добрата форма не се постига само с усилия на волята и физически упражнения. Тук много зависи от природната даденост и душевната неизтощимост на човека. Отеч., 1977, кн. 10, 19.