НЕИЗТРЕБЍМ

НЕИЗТРЕБЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може да се изтреби, унищожи; неунищожим. Духовно той [Икономов] принадлежеше към неизтребимата формация на еретиците. Т. Жечев, БВ, 329. Гледай какъв народ, мислех си,.. Само едно ми бе ясно,.., че съм неизтребима част от

тях; че съм враг на техните врагове и приятел на техните приятели. И. Петров, ОЗ, 39. Прочете последните страници, затаил дъх,.. Мислеше, че човек би трябвало да има в себе си нещо от този Толстоев герой — поне същата жилава, неизтребима воля за живот — и тогава сигурно би съумял да приспособи света към себе си. Ем. Манов, БГ, 37. Понякога тя изпитва към тази жена истинска, с нищо неизтребима омраза. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 406.

Списък на думите по буква