НЕИЗЦЕЛЍМ

НЕИЗЦЕЛЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който не може да се изцери, излекува; неизлечим, нелечим, неизцерим. — Обичта към отечеството е била винаги за мен неизцелима язва, момко! Тя никога не ми е давала покой... Ст. Дичев, ЗС I, 214. Във тази стая — тясна, тъмна, ниска,/ умирам от неизцелима рана,/ че аз не съм възлюбена и близка,/ ни чакана от някого, ни звана. Ел. Багряна, ВС, 10.

Списък на думите по буква