НЕИЗЧЕРПАЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗЧЕРПА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За природни ресурси и под. — който има големи запаси и не може да се изчерпи, да се свърши. Големи, неизчерпаеми са каменовъглените богатства под земята край Катовице. Н. Фурнаджиев, МП, 76.

2. За източник на познания, за знания и под. — който е изключително богат и не може да се свърши, изчерпи. Ето епоха, която ми дава неизчерпаем материал за "Бай Ганя". Ал. Константинов, Съч. I, 8. Неговите знания бяха неизчерпаеми, а паметта му богат съкровищник, от който с две ръце гребеше, за да дава на жадния ни младежки дух. СбЦГМГ, 53.

3. За чувство, настроение, сили, енергия и под. — който не се изчерпва, не секва, не се прекъсва; неизтощим. Той [Коритаров] непрестанно биеше с чука и говореше, като че неизчерпаеми бяха силите и на огромните му ръчища, и на широките му като мях гърди. Х. Русев, ПЗ, 26. С неизчерпаема енергия [Богоров] отдава всичките си сили за просветния и културен възход на своя народ. Ив. Унджиев, ВЛ, 29. Неговият хумор е неизчерпаем.