НЕИЗЧЕРПАЕМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗЧЕРПА̀ЕМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неизчерпаем. Макар тези разговори да носеха доверчивия тон на старото, двайсет и повече годишно приятелство, все пак те бяха много далече от оня възторг, задушевност и неизчерпаемост, каквито бяха разговорите ни понякога. Ел. Багряна, Сб??СЕП, 351. Още съвсем млади, двамата, благодарение на нещастието на Андро, се извисяват до най-мъчно постижимото човешко щастие.. Да проникват в неизчерпаемостта на нюансите. Бл. Димитрова, Лав., 144.