НЕИЗЧЕРПАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗЧЕРПА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. ‑лни, прил. 1. За писмено или устно изложение, изследване, отговор, мисъл и под. — който не изчерпва определен въпрос, тема и под., поради което е недостатъчен, непълен и неубедителен. Противоп. пълен, обстоен. Неизчерпателен отговор.

2. Остар. Неизчерпаем. Денонощно моля Всевишнаго да ги съхрани под своя щит и успор със своята неизчерпателна щедрост. АНГ I, 137. Сичките страни на книгата, която майка ми обичаше и която отдавна беше затворена, се отвориха изново и се разпръснаха в неизчерпателни възпоминателни движения. Б. Горанов, ЖГС (превод), 24.