НЕИМОВЕРНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИМОВЀРНО нареч. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; извънредно, невероятно, изключително, неизмеримо, неизразимо, неописуемо. Събра [Иван Георгиев] около себе си десетина деца, научи ги да гледат света с неговия обичащ поглед, да мерят с неговата мярка доброто и злото, хубавото и лошото. Задачата, която си постави, беше неимоверно трудна. Д. Русева, МИ, 75. Петко Михов бе отишъл към площада с надеждата да срещне един или друг от четиримата си синове .. Ала навалицата пред конака бе неимоверно голяма и той не срещна никого. А. Христофоров, А, 59. Нашият народ .. в малко годин неимоверно разшири кръга на училищата си. Лет., 1876, 145-146.