НЕИМОВЀРНОСТ

НЕИМОВЀРНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Само в съчет.: До неимоверност. Извънредно много, много силно, изключително. Из града мълвата растеше .. Всички хора нащрек. Само гледат да чуят нещо от някого и да го преувеличат от уста в уста до неимоверност. СбЦГМГ, 26. Като се пренасяме в началото на века, когато .. литературните борби бяха се изострили до неимоверност — между личните фигури на тази духовно напрегната епоха изпъква пред нас светлият образ на един от най-интересните дейци на родното книжовно поле: Йордан Маринополски. Ив. Богданов, СП, 68.

Списък на думите по буква