НЕИСТИНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЍСТИНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който не отговаря на истината, който не съвпада с фактите, с действителността; неверен, недействителен, недостоверен. А такова едно согласие между сичките по-вехти и по-нови списатели явно показва, че то е било сообразно потвърждено от историческото предание и че като такова то не е могло да бъде неистинно. Г. Кръстевич, ОДК, 14-15. Когато между сичките християнски духовни началници само българския екзарх умя да стои на височината на положението си и да поддържа правдините на стадото си, .. било би нелепо руската журналистика да става отзив на подобни неоправдани и неистинни обвинения. НБ, 1877, бр. 74, 286. Чиновник в някое съдилище .., ако утвърди за истинно едно неистинно нещо .., наказва ся с временно полагание в окови или в крепост за не по-малко от десят години. Ф. Перец и др., НК, 43.