НЕИСТИНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕЍСТИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е реален, действителен, истински; недействителен, нереален. Всичко се отдалечава в някаква безпределна далечина и става безсмислено, ненужно, неистинско: истинската действителност е тоя ведър тринадесети век, в който присъствуваме сега и ние. К. Константинов, П, 40. Захарий се припичаше на слънцето и всичко бе, като да е неистинско. Вл. Свинтила, СЗЗ, 228. Който .. пръска между публиката с намерение неистински или клеветнически неща .., наказва ся със затвор от един месец до една година. Ф. Перец и др., НЗ, 64.
2. Който се представя за някакъв, без всъщност да е такъв; недействителен, несъщински. По панаирите пък показват лица, които по някои свои анатомични белези напомнят и мъж, и жена; това са тъй наречените псевдохермафродити, сиреч неистински двуполови същества. ПН, 1934, кн. 3, 34. Както лошите риби, събрани в невода, ся изхвърлиха вън, така и неистинските християни, ако и да ся изповядат и причастят пред смъртний си час, пак в страшний съд ще бъдат хвърлени във вечна мъка. КТЕМ, 269.