НЕИСТОВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЍСТОВО. Книж. Нареч. от неистов; необичайно силно, неудържимо. — Вижте!

— викнах, като лудешки се надигнах от седлото на камилата. — Спасени сме... Спасени сме... — Дървета!... Вода!... — крещях неистово аз. Ст. Дичев, Р, 153. Балчев видя как жените се втурнаха, повлякоха със себе си войниците и обкръжиха навързаните .. Една селянка, с нож в ръка, неистово зарева и започна да реже въжетата. Ем. Станев, ИК III и IV, 504. Вятърът стенеше, гонеха се като бесни облаците, езерото блъскаше неистово вълните си в брега и то клокочеше, кипеше. Д. Спространов, ОП, 393. Беше събота вечер — високоговорителят от балкона на читалището неистово гърмеше хоро. С. Северняк, ВСД, 124.