НЀЙДЕ

НЀЙДЕ нареч. Нар.-поет. Някъде. Адско слънце пече над широкото поле .. Нейде екват дружни момински гласове и над полето, като тих ек от медни звънци, се залюлява тъжна песен. Елин Пелин, Съч. V, 54. От вчерашния дъжд гората беше като къпана .., а шумата още зелена, нейде жълта, а нейде — червена като кръв. Й. Йовков, ПГ, 52. "Нямам ли нейде някого,/ я майка, я помайчима / .. / да ми водица донесат, / да са от душа разделя?" Нар. пес., СбГЯ, 16. ● С частица си. За изразяване на неопределеност в пространството. Да е тука гроба на починалата, ще ходят всяка заран да го преливат .. А той е далеч нейде си. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 309. С нашата дружина са съедини и Хаджи Димитър, който беше оцелял от турския сатър само затова, защото са беше скрил нейде си. П. Хитов, МП, 21. А той сега така да ми се накара! И зарад кого? За една от нейде си дошла кучка! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 49.

Списък на думите по буква