НЕКОСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕКОСЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е косен, окосен; неокосен. В некосената трева надире оставаше тъмна следа. С. Сивриев, ЗСБ, 199. Аз ту приклекнех край някое трънче да си откъсна цветенце, ту политах след пъстроцветна пеперуда, за да я уловя. Ала не изпусках от очи Дорчо. Пазех го да не влезе в чуждо жито или пък в н?косена ливада. Кр. Григоров, ОУ, 32.