НЕКРИТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕКРИТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не проявява критичност; безкритичен. Човек с некритичен ум е склонен да разглежда като окончателно първото решение на задачата, което му е дошло на ума. Псих. Х кл, 134.
2. В който няма критичност, критика; безкритичен. Некритично отношение.