НЕЛЕГАЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЛЕГА̀ЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Отвл. същ. от нелегален (в 1 знач.); качество или състояние на нелегален. Живея в нелегалност. Минавам в нелегалност.

2. Остар. Нелегитимност. Посланикът заяви, че избирането на княза е наше право, че заявлението на Русия за нелегалността на Събранието заради нередовностите на изборите и присъствието на източнорумелийските депутати, не изменява резултата на избора поради числеността на тия депутати. С. Радев, ССБ II, 519.