НЕЛЮБЕЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЛЮБЀЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който се държи невнимателно, нелюбезно, който не проявява любезност; неучтив, невежлив. При такъв един случай, колкото ти и да си недогадлив и нелюбезен, тя [европейката] само като те погледне с този ясен сдържано-умоляващ и нежно-укоряващ поглед, не място да ѝ отстъпиш, ами и на ръце да я носиш. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 51. — Няма да се виждаме вече! — каза троснато момичето. — Вие сте нелюбезен с мене. П. Вежинов, НБК, 55. Нелюбезен човек. Нелюбезна домакиня. Нелюбезна продавачка.

2. Който не съдържа, не изразява любезност, почтителност, вежливост; неучтив, невежлив. Когато влезе в кабинета, той го завари наведен над дебела преписка. Манев дори се нервира от нелюбезното отношение на Калчев, който на поздрава му кимна леко с глава и продължи да шари с очи по дълга колона от цифри. В. Нешков, Н, 119. Този нелюбезен и дори враждебен прием озлоби мнителния и честолюбив Петър. И. Петров, НЛ, 32. Нелюбезен отговор. Нелюбезна постъпка. Нелюбезен поздрав.