НЕМАРА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕМА̀РА, мн. няма, ж. Книж. Обикн. с предл. към. Небрежно, нехайно отношение към нещо, липса на старателност, грижливост в отношението към нещо; немарливост, нехайство, небрежност. Нравственото разслоение отне силата на общественото мнение, създаде немара към него от страна на стопански и политически силните чорбаджии, разслаби старата здрава нравствена среда. Ив. Хаджийски, БДНН II, 102. Благодарение немарата и липсата на чувство за каквато и да е обществена отговорност книжното богатство от нашите библиотеки и читалища .. беше нахвърляно във влажни и неподходящи помещения. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 291. Свикнали бяха селяните да го [отец Матей] слушат с обич и когато беше весел, и когато ги гълчеше за тяхната простотия и суеверие или за немарата им към просвещение. Д. Марчевски, ДВ, 95. Немарата към езика е немара към мисълта. Г. Цанев, СИБЛ, 53.