НЕМАРЛЍВО

НЕМАРЛЍВО. Нареч. от немарлив; небрежно, нехайно. Сградите, давани под наем, били строени слабо и немарливо, затова често се срутвали. Ист. V кл, 142. Подполковник Сюлемезов .. забеляза това, което началникът му не можа ни най-малко да види: сънливите враждебни .. лица на войниците, отпуснатите им походки, лошо стегнатото облекло, немарливо захвърленото оръжие. П. Вежинов, ВП, 114. Добитъкът беше наблъскан нагъсто — .. фуражът му .. не достигаше, пък и колкото беше, гледачите немарливо го пръскаха като чуждо нещо. И. Волен, МДС, 176. Непокорливи наричале тия, които съвсем немарливо или хладнокръвно се отнасели към решенията на сбирките, относящи се по общото добро на целий град. ВЦ, 1888, кн. 20, 22.

Списък на думите по буква