НЕМАРЛИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕМАРЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество или проява на немарлив; небрежност, нехайство, нехайност. Като най-голяма слабост на съвременните му писатели [Ив. Ст. Андрейчин] посочва езиковата немарливост. Ив. Богданов, СП, 204. Фреските са били доизкъртени от копанта .. Професор Успенски, когато е посетил Трапезица, е бил възмутен от тая немарливост. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 172. Той е гледал на вестникарството като на нравствено дело, съпряжено с тежка отговорност пред обществото и в което не може да се позволи и най-малката немарливост. К. Величков, ПССъч. VIII, 32-33.