НЕМАТЕРИА̀ЛЕН

НЕМАТЕРИА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който не е материален, веществен; идеален, невеществен. Той [Ив. Сеченов] обясни възникването и същността на душевния живот, като доказа, че той не е проява на нематериални фактори, а е тясно свързан с дейността на главния мозък и се обуславя от условията на външната среда. Анат. VIII кл, 154. Емпирическото (опитното) разрешение на този въпрос .. ще хвърли светлина и върху един от основните философски въпроси — въпроса за отношението между материалното и нематериалното битие. А. Илиев, БР, 1931, кн. 8, 294. Религията се стреми по всякакъв начин да намери в предаването на мисли доказателство за съществуването на душата. Уж нематериалната душа действувала на друга сродна душа от разстояние. К, 1967, кн. 7, 27.

2. Който не се възприема, долавя от сетивата; невеществен, безплътен.

3. Прен. Рядко. Който се отнася до духовни, възвишени явления, преживявания и под.; невеществен, духовен. Нематериални интереси.

Списък на думите по буква