НЕМА̀ЧНИК, мн. -ци, м. Диал. Бедняк, сиромах. И изваде лен поясмо, / им подаде [на просеците] за Господа; / ти пак назад се поврати, / на тоа пишман се стори: / "Дейди, Боже, златен Боже! / Си я дадоф сета стока, / да я ядат немачници, / немачници, немтурници!" Нар. пес., СбБрМ, 49.