НЕМЕЛОДИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕМЕЛОДЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който не е мелодичен. Аз гледах този мъжествен, груб на вид човек с едва сдържано възхищение .. Искаше ми се да го слушам да говори, макар че той говореше само делово и гласът му беше равен и немелодичен. П. Славински, ПЩ, 218. В твърде неблагоприятно положение са у нас враните. Трудно е да се каже дали това е в резултат на техния немелодичен крясък, на черната им перушина или на едно онаследено от миналото странно суеверие. ВН, 1958, бр. 2063, 4.