НЕМЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕМЀРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е мерен, измерен, премерен. Около тия зидове бяха нашите игри .., които насищаха душите ни с необясними трепети и караха очите ни да гледат остро към пор‑

тичката, от която можеше да се подаде някоя немерена вършина, да обрули ушите ни или да ни пререже отзад със сурова ярост. З. Сребров, Избр. разк., 135. Славно е топчето наше! Наперено, / гиздаво — чудо е бре!/ Тежко е пък като злато немерено. К. Христов, ПП II, 63.

2. Литер. За реч — който е без ритмична стъпка, който не е стихотворен; прозаичен. Дебелянов рядко пишеше в немерена реч. Сякаш беше усвоил гениалната мисъл на Гьоте, че няма по-добра школа за художествената проза от строгата работа над стиховете. Н. Лилиев, Съч. III, 45.