НЕМЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕМЀТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е метен, изметен; неизметен. Стаята приличаше на плевник и имаше изглед на нещо изоставено, необитаемо. Тя беше нечиста, немита, дори неметена. Г. Караславов, Т, 117. Селският мегдан, тъкмо пред къщата на кмета, се шири неметен от Освобождението насам. А. Каралийчев, ЛС, 31. И като ѝ кимна, излезе на прашното, отдавна неметено стълбище. П. Вежинов, БГ, 195.