НЕМЍЛ

НЕМЍЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. 1. Който не е мил, драг, скъп някому, за когото никой не милее, не жали. Често и различно се обработва мотивът за мащехата и немилото заварениче. Б. Ангелов, ЛС, 69. И знам, че в тоз самотен гроб, / .. / зарови милвана ръка / един немил живот сиротен. / Сега за тоз немил живот, / в немил живот сама копнее. П. П. Славейков, СЩ 1916, 92. В сяка работа отбегнувай оная невнимателност, която прилича на неспособност или на небрежие. Такива жени са твърде немили. Ч, 1871, бр. 14, 444. ● В съчет. немил-недраг. За усилване. Всички тези немили-недраги изгнаници в чужда Румъния — Странджата, Македонски, Бръчков, Бладиков и др. (..), които живеят посред най-голяма нужда с пълно примирение и

най-високата цена и смисъл на своя живот намират в пожертвуванието му върху олтара на отечеството. Б. Ангелов, ЛС, 279. Цял рой немили-недраги скитници, .., наобикалят гръмовержеца и му помагат в разрушение и градеж. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 16-17.

2. Който не е желан, приятен за някого. За да не засегне някак когото и да е от немилите гости, той [Самуил] криеше под клепките си своя тежък гневен поглед. Д. Талев, ЛФ, 1957, бр. 31, 3. Шия си венчалната премяна. / Но е работата ми немила / и шева ми — бавен и неравен. Е. Багряна, ВС, 45.

Ходя (скитам <се>, бродя, живея) немил-недраг. Разг. Ходя, скитам се, живея без да бъда мил, скъп някому, без някой да милее, да жали за мен. Той се скара .. с по-големия си син Тоша, изпъди го, остави го да скита три-четири години немил-недраг по чужди врати и чак тогава го прибра отново. Й. Йовков, ЧКГ, 9. Бай Пондю тръгна да си търси работа. Той гледаше със завист дребните търговци, те бяха спокойни, защото бяха на работата си. А той? Ходи немил-недраг, изпъден без причина, жертва на тъмна и незнайна завист. Г. Караславов, Избр. съч. II, 217. Чуваше Стоян Глаушев, че малкото сираче живеело немило-недраго край големите си братя и сестри, край баща си, който беше затворен, навъсен човек. Д. Талев, ПК, 264.

Списък на думите по буква