НЕМИЛОСТИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕМИЛОСТЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не проявява милост, не се смилява; безмилостен, безжалостен, безпощаден. Рядко има добри и милозливи господаре. Повечето са лоши и немилостиви към своите ратае — гледат да ги одерат, гледат да им изкарат из носа парите, които им плащат. Т. Влайков, Съч. II, 91. Около Милин камък се виели орли .. — Гледайте ги колко те величествено се въртят и извиват, но колко хищни и немилостиви ще да бъдат с нашите покойни другари! З. Стоянов, ХБ, 366. — Татко, не плачи; туй не е само до вас и до вашето село; тии немилостиви злодейци много села разграбиха, много хорица разплакаха! Ил. Блъсков, ИС, 29. Смъртта ми се видеше като едно спасение, единственото, което ми беше оставила немилостивата съдба. К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 847.

2. При който не се проявява милост, който се върши без милост; безмилостен, безжалостен. Те оставят турците да додат съвсем наблизо — и внезапно откриват огън. Жестока и немилостива разправа. Й. Йовков, Разк. II, 154. Тошка нямаше да забрави този миг. Мъртъв! .. И после ужасният писък на свекървата, немилостивите удари, които си нанасяше по главата. Г. Караславов, Тат., 10-11. Войната между мене и Асеня не се свърши с тоя бой. Тя се поднови от моя страна още по-люта и по-немилостива, но подземна. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 27. Ако папите не са уважили старите паметници и са ги предали на немилостиво разрушение, историята има причини да им прости много за това, че са дали на Рим други паметници, еднакво достойни за почит и удивление. К. Величков, ПССъч. III, 11.