НЕМИЛОСТИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕМИЛОСТЍВО. Нареч. от немилостив (във 2 знач.); без милост, безмилостно,

безжалостно, безпощадно. Полицаите закъсняха и не можаха да спрат тълпата. Но неколцина от тях, разярени от неуспеха си, заобиколиха един малък студент със смешно палто и почнаха да го бият немилостиво с бичовете си по главата. Д. Димов, Т, 179. Беят беше твърде справедлив съдия и когато се затрудняваше много с някоя сплетена съдба, той немилостиво изгонваше .. съдещите се. Ив. Вазов, Съч. VIII, 70. Мнозина от тие последните [мъже] попадвале в ръцете на башибозуците, които ги убивале немилостиво. З. Стоянов, ЗБВ III, 286. Природните закони наказват немилостиво оние, които ги не познават и които ги не изпълняват. Знан., 1875, бр. 24, 372.