НЕМЍРЕН

НЕМЍРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който не е мирен, кротък, послушен; палав, буен, непослушен. В разградения училищен двор, обраснал с бурен и коприва, играят моите немирни ученици. Елин Пелин, Съч. V, 45. Днес Геро направи страшна пакост. Няма по-немирен от него в нашия отряд. Пратихме го за вода в дерето, а той счупи стомната и не посмя да се върне. Цв. Ангелов, ЧД, 188. За децата жалеше тя най-много, за внучетата си, .. на тях искаше да се скара, че бяха немирни и бъбриви. Д. Талев, ПК, 828. — Нонке, хем добре пази Дойча! Много е немирен и непослушен, та да не падне от колата! К. Петканов, ЗлЗ, 153. По корнизите на къщата немирни птичета цвъркаха или се боричкаха от радост и слободия. Ив. Вазов, Съч. Х, 27.

2. Който е присъщ на немирен, непослушен; палав, буен. Навярно майките не ще откъснат лесно погледите на децата от големия аквариум с пъстроцветни риби .. и десетките саксии с цветя, високо издигнати, за да не бъдат докосвани от немирните детски ръчички. РД, 1949, бр. 122, 2. // Който изразява палавост, закачливост. Отби се [Дочка] при Нейка, прибра празната паница, погледна го с немирен поглед и го попита: — При машината ли ще спиш тази вечер? К. Петканов, МЗК, 170. На едната страна на огъня се завъртя мъжко хоро, на другата тропаха моми и невести с немирни очи и пламнали бузи. Д. Талев, ЖС, 308.

3. Остар. Който е бунтовен, непокорен. Следователят рече на турски: — Лазар Стоянов Глауш... преспанец.Евет, ефенди..Някои са били против тебе и ти си бил против тях. Немирен човек. Тартор на

всички бунтовници в Преспа. Д. Талев, ПК, 716. Княз и съюзник на императора, той [Хилвуд] бе поддържал връзки с немирните племена отвъд Дунава. Ст. Загорчинов, ЛСС, 90. За зла чест обаче, със съдбината на прекрасното наше отечество бяха сплетени интересите на много народи, на хора немирни, на дипломати лукави. БН, 1876, бр. 4, 13. "Ако искаш царството ти да бъде всякоги в мир, трябва бездруго да изтребиш всички български първенци, .. за да няма кой да възбунтува българский народ, който е много немирен, бунтовник и непобедим." ДЗ, 1868, бр. 28, 104.

4. Остар. Който е присъщ на бунтовен, непокорен. Веднъж превърнал се в размирно огнище — никой разбунен край вече не се умирявал въпреки наказателните мерки; немирните действия там набирали или отслабвали сила. В. Мутафчиева, КВ, 66. От историята е познато сякому как избави Европа от необорни нападвания тяхната [на нехристиянските хищници] вечна борба и немирен живот, нападвания, които бе страшно да я не оборят. Н. Бончев, ТБ (превод), 8.

5. Остар. За време, години и под. — през който има размирици, войни; размирен. Цар Самуил, който имаше нужда да си укрепи новото още царство, не смяташе да ограничава еретиците, .. И тия немирни времена помагаха на еретиците, за да ся усилват още повече. Д. Душанов, ИПХЧ, 155. — Немирни времена! Вървя из улицата и като гледам това движение ... Конница, жандарми — рискува човек. Ив. Кирилов, Ж, 44.

Списък на думите по буква