НЕМИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕМЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е мит, измит, не е почистен с миене; неизмит, неумит, нечист. Той помисли още, че под леглото има куп непрани дрехи, че мивката е натрупана с немити чинии, че отдавна не бяха мили подовете. Ив. Венков, ХКН, 75. Първи по улиците заскитаха просяците .. Облечени в дрипи, брадясали и немити, те избираха по-оживени ъгли, сядаха там по турски и слагаха пред краката си глинените панички. Ив. Планински, БС, 40. Слабите лъчи на зимното слънце едвам проникваха през немития прозорец. М. Грубешлиева, ПИУ, 247.