НЕМОРАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕМОРА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който нарушава общоприетия морал, утвърдените нравствени норми; безнравствен, безчестен, нечестен, непочтен, покварен, безпътен, аморален. — Ти знаеш ли какво е правил този неморален индивид в София, ма? Знаеш ли, че е киснал двете години само по барове и тем подобни долнопробни упадъчни заведения. Тарас, ТМ, 81. — С твое знание и съгласие един безотговорен и неморален човек като Белички поведе работите, както на него му е изгодно, ръководен от себични и нечисти цели. Д. Фучеджиев, Р, 298. — И разправял човекът, че само прави дела приемал да защищава. С морал бил. А ний, значи, сме неморални, а? Й. Йовков, ПГ, 243.

2. Който е в противоречие с морала, в който няма морал; безнравствен, безпътен. Имаше си две-три приятелки от Пловдив и Пазарджик и все една от тях пристигаше на два-три месеца по за няколко дена.. Бай Стамен цели два часа му внушава, че това е неморално държание. Т. Монов, СН, 84. Таневска се върна без време от село, дето

учителствуваше. Бяха я уволнили заради нейните убеждения и неморалния ѝ живот. Ст. Мокрев, ЗИ, 197. Грабежът от галениците на тиранията за целите на революцията има едно историческо оправдание. Защото революционерът не всякога може да употреби морални средства против един съвсем неморален ред на нещата. П. К. Яворов, Съч. II, 198. Да, в интимността на двамата наши герои няма нищо неморално и осъдително, нищо такова, което би могло да зачерви лицето на стопроцентовия девственик. Св. Минков, РТК, 37. Неморална постъпка. Неморални прояви. Неморално поведение.