НЕМОТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕМО̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. и диал. Безимотен, беден, сиромашки. Транков .. привлече и умееше да задържи пеперудиното сърце на Тотка с лъскавината на своята външност и обноски, лустро върху една дребна и просташка душа, заменяща у него идеализма, доверчивото сърце и богатите чувства на бедния и немотен отритнат студент. Ив. Вазов, Съч. ХI, 137. А ся обърна на работа да отваря неделни училища .. и да ся труди, за да поолекне теглото на някои немотни и нарочени и нагрозени клятници от долна ръка. Й. Груев, СП (превод), 158.