НЕМОТИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕМОТЍЯ, мн. няма, ж. 1. Липса на достатъчно материални средства, необходими за съществувание; беднотия, бедност, сиромашия. Тя .. готвеше само по едно ядене и го слагаше на трапезата вечер .. То не беше от немотия, но Султана дълго бе живяла сиромашки живот .., та и сега, когато трима мъже печелеха в къщата ѝ, не можеше да се поотпусне. Д. Талев, ПК, 15. Откак се помнеше, в къщата ѝ все не достигаше, все по сто пъти пресмятаха, за да вържат двата края, но немотия като през тази война тя не беше запомнила. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 119-120. Наоколо всички говорят добро за мама. Изброяват кому каква добрина е сторила. Аз не подозирах, че при нашата немотия е помагала и на други. В. Бончева, АП, 114.

2. Остар. и диал. Немота (Н. Геров, РБЯ).