НЕМОЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЀМОЩ, -щта̀, мн. няма, ж. 1. Състояние на телесна слабост; безсилие, немощност, отпадналост. Нея нищо я не болеше. Само една немощ я беше оборила и за една-две седмици тя съвсем отслабна. Елин Пелин, Съч. III, 126. Баба Колевица свърши първа вечерята, събра трохите в шепа и с мъка ги сложи в устата си — главата и ръцете ѝ трепереха от немощ. Цв. Минков, МЗ, 20. Нивите бяха слаби, но и воловците кретаха по лехите толкова слабосилни и дръгливи, че често пъти падаха от немощ в браздите. А. Каралийчев, С, 176-177. Не можеше да дигне глава от болести това дете .. Късно проходи, от немощ, късно проговори. Д. Талев, ПК, 829-830.

2. Обикн. със съгл. опред. Отсъствие или недостиг на душевна сила, енергия, творчески възможности и под.; безсилие, безпомощност. Творческото сътрудничество между актьори и театър, между автор и театър предпазва автора от .. идеен недостиг и художествена немощ в разкриването на характерите. Н. Лилиев, Съч. III, 339-340. Догматизмът е по-скоро израз на страхливост и умствена немощ, отколкото на сила. Д. Димов, Т, 236. Един вече остарял, отегчен и сам затънал в противоречия свят .. търси изход от идейната безпътица и духовна немощ, в която е изпаднал по силата на своето историческо развитие. НК, 1958, бр. 39, 2.