НЕМОЩЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЀМОЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. 1. Който е без физически сили; безсилен, слаб. Селяните гледаха как вечер бедният учител се връща от училището уморен, немощен и как след всеки двадесет крачки се спира и продължително кашля. Елин Пелин, Съч. I, 206. Банчо имаше голямо, но съвсем старо куче. То беше безвредно, нямаше ни един зъб, немощно и оскубано. Й. Йовков, Разк. I, 17. Тя си избра една котловинка .. и през една топла майска нощ, когато улиците гръмко и насмешливо

подвикваха, роди своето нежно и немощно теленце. Ем. Станев, ПЕГ, 95-96. Человек, който по телесний си състав е много по-немощен от много видове животни, посредством знанието добива една сила, която нямат накуп всички лъвове, слонове, тигри и всичките най-силни зверове. И. Тонджоров, Лет., 1872, 158. "Ако и да съм немощен и болен, отговорил Кирил, но аз ща да ида в моравската земя с голяма радост." КМБП, 49.

2. Който няма възможност, не е в състояние да направи нещо, да се справи с нещо; безсилен, безпомощен, слаб. Бурята изригна като вулкан .. Рибарите гледаха немощни и посърнали. А. Каралийчев, ПС I, 155-156. Духовенството .. стоеше немощен зрител пред стихийността на нравствената поквара. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 132. Ако възрастните не могат да знаят всичко в съвършенство, то се види, че детинската възраст е още по-немощна да усвои и да проумее всичкото учение. Н. Бончев, Съч. I, 70.

3. Който изразява отсъствие на сили или невъзможност да се направи, да се предприеме нещо; безсилен, безпомощен. Гласът му [на Григория] отново се извиси и заеча, ала немощна старешка кашлица го разтърси и той замлъкна, борейки се със своя недъг. Ст. Загорчинов, ДП, 223. През стената, в стаята на малката хазайка, се чуваше песен. Пееше момиченце с тънко немощно гласче. Вл. Полянов, ПП, 63. Той беше се затворил горе, в стаята си, .. вслушваше се тръпен към стаята на родилката, чиито немощни стенания вече не достигаха до слуха му и полудяваше от страшното съзнание, че той е неин убиец. Г. Райчев, Избр. съч. I, 149. Той вървеше бавно, с несигурни, немощни стъпки, подкрепян от своя син или внук. Й. Йовков, Разк. III, 94.

4. Прен. Който е слабо развит. Понеже е още слабо и немощно [българското учение], затова .. то иска да са подкреплява и почита повече. Р. Попович, Х, 83.

5. Прен. Който се проявява в слаба, ниска степен; слаб. В почернелия иконостас над главата му мъжди кандило и немощната светлина гони по стените неясни сенки. Елин Пелин, Съч. II, 139. Но тия тъй немощни и болезнени звукове криеха една коварна сила, носеха със себе си смъртта. Й. Йовков, Разк. II, 138. Тя го гледаше право в очите и щастливо се смееше .. По тялото на майстора преминаха немощни тръпки и той се облегна на зида. Ил. Волен, БХ, 58.

6. Като същ. немощния<т> м., немощни<те> мн. Немощен, безсилен човек. — С що ще се борим ние, немощните, срещу силните; худородните и унижените срещу високородните; безумните срещу мъдрите? Ст. Загорчинов, ДП, 461.