НЕМСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЀМСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до немец и до Германия (Немско). В търговската част на града имаше толкова много немски войници и военни коли, .., сякаш това не беше български град, а немски военен лагер. Д. Ангелов, ЖС, 11. Смаевич бе завършил Юридическия факултет в Белград и в първите дни след немската окупация преминал в нелегалност и поел пътя на въоръжената борба. Сл. Трънски, Н, 75. Колата представляваше обикновен "Мерцедес". В направата ѝ прозираха първите белези на пестеливост, които времената налагаха на немската индустрия. Д. Димов, Т, 203. Всичко интересно и хубаво в немската поезия е расло .. изключително под влажната и благодатна сянка на Гете. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 5.

2. Като същ. немски м. Немски език. Той вдигна глава .. и запя песен на немски. — Но вие знаете чудесно нашия език! — възхити се германката. Ст. Даскалов, ЕС, 147. Не го биваше твърде в немския, а в Германия без него щеше да върви мъчно. М. Грубешлиева, ПИУ, 153-154.

◊ Немски език. Индоевропейски език от западния клон на германските езици, който е официален език в Германия, Австрия и др. страни. Немско грозде. Многогодишен диворастящ или култивиран храст с дребни зърнести плодове със светъл жълто-зеленикав, розов, червен или черен цвят, които се използуват като храна; цариградско грозде. Ribes grossularia.